Психотерапия
Психотерапията често е загадка – виждаме я по филмите и сериалите, но в реалността тя е далеч по-фина и нюансирана. Вероятно ще Ви е полезно да научите повече за това какво представлява тя, за да имате и реалистични очаквания към нея.
Психотерапията е съвместен процес между индивид и обучен специалист (терапевт), насочен към подобряване на психичното здраве, справяне с житейски затруднения и повишаване на цялостното благополучие. Това подобряване в състоянието се случва с общуване между двамата. Цел на интервенциите е справянето с дисфункционални емоционални реакции, ограничаващи начини на мислене и неползотворни поведенчески модели.
Моят подход като психолог и психотерапевт е ориентиран към цялостно познаване на индивида и дълбоко разбиране на житейския му контекст, за да разберем заедно как съзнавани и несъзнавани психични въздействия оформят мислите, емоциите и поведението му. Разбирането е ключът към промяната, тъй като е необходимо човек да осъзнае какво е нужно да промени, преди да може да го промени.
Психотерапията е полезна при различни състояния, сред които:
генерализирана тревожност, социална тревожност, панически атаки;
депресия, следродилна депресия, обсесивно-компулсивно разстройство;
посттравматичен стрес и преживени травми;
криза на идентичността;
зависимости, проблемни хранителни поведения;
личностни разстройства;
житейски и екзистенциални кризи – загуба на близък, раздяла, липса на усещане за смисъл;
трудности в междуличностните отношения, самота, гняв, привързване;
сексуална дисфункция, и притеснения, свързани със сексуални теми;
затруднена емоционална регулация.
И накрая психотерапията може и да не е провокирана от конкретна трудност или липса, а с намерението човек да се отдаде на психологическо пътуване с желание да се обогати, да научи повече за себе си или най-общо казано - да присъства на терапия с цел личностно развитие.
Колкото по-дълго човек присъства на психотерапия, толкова повече са и наблюдаемите позитивни ефекти. Сред ползите от дългосрочната психотерапия са подобрена саморефлексия (самонаблюдение и разбиране на себе си), по-добра емоционална стабилност, по-реалистичен и интегриран образ за себе си, подобрени междуличностни взаимоотношения, намалени или изчезнали симптоми на тревожност и депресия, по-изявена автономия и способност за поддържане на граници. Всички тези неща ни правят по-здрави и по-пълноценни индивиди.
В допълнение мога да кажа, че психотерапията е приключение. Тя е като непозната горска пътека, извиваща се напред в гората. След предстоящия пореден завой не е известно в коя посока продължава, но води към нови висоти, дори когато по пътя се срещат трудни за преминаване отсечки.